Извира денят
Избелява нощта,
а навън заваля,
не наднича луна зад пердето.
Ще дочакам деня,
не дочаках съня...
Светлина пак жадува сърцето!
И копнееща длан
в този свят разпилян
потрепери от страсти тръпчиви.
Писък в мене събран
и от тебе раздран
разлудува се в липси горчиви.
И пресъхва нощта,
и извира деня
с отпечатък на обич в очите...
Топъл пристан е тя -
твойта топла ръка,
но защо ли болят ни душите?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Зашева Все права защищены
