Oct 17, 2009, 4:25 PM

Извира денят

  Poetry
1.3K 0 12

Избелява нощта,

а навън заваля,

не наднича луна зад пердето.

Ще дочакам деня,

не дочаках съня...

Светлина пак жадува сърцето!

И копнееща длан

в този свят разпилян

потрепери от страсти тръпчиви.

Писък в мене събран

и от тебе раздран

разлудува се в липси горчиви.

И пресъхва нощта,

и извира деня

с отпечатък на обич в очите...

Топъл пристан е тя -

твойта топла ръка,

но защо ли болят ни душите?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...