Oct 17, 2009, 4:25 PM

Извира денят

  Poetry
1.3K 0 12

Избелява нощта,

а навън заваля,

не наднича луна зад пердето.

Ще дочакам деня,

не дочаках съня...

Светлина пак жадува сърцето!

И копнееща длан

в този свят разпилян

потрепери от страсти тръпчиви.

Писък в мене събран

и от тебе раздран

разлудува се в липси горчиви.

И пресъхва нощта,

и извира деня

с отпечатък на обич в очите...

Топъл пристан е тя -

твойта топла ръка,

но защо ли болят ни душите?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...