2 мая 2006 г., 23:59

Изворът на Надеждата.

769 0 7
Изгубих изворът на моята Надежда,
тръни покриха пътеката към него.
Страхливо слънцето зад облаци поглеждаше,
склониха глави цветята смирено.
И стана тъмно, студено, зловещо. 
Стъпалата кървяха от острите камъни,
ръцете сковани изпуснаха хляба насъщен.
Косите сухи се чупеха като слама, 
глава привела треперех безпомощно.
Зловеща птица раздра тишината,
дърветата сплетоха жилави клони
и опитваха да пленят раненото ми тяло.
Очите виждаха само силуети огромни
и трещяха крилата на вятърни мелници,
с които цял живот безнадеждно се борих...
О не!
Не се предавам!
Не се радвайте врагове!
Не е дошло все още времето!
Не можеш да ме уплашиш и ти, ветре!
От теб се страхуват само вятърните мелници.
Но аз все още дишам!
Очите ми виждат дори в тъмното.
Ръцете ми сковани изпуснаха хляба насъщен,
но сърцето ми все още крие своето оръжие!
Ще разсека около мене жилавите клони,
ще освободя слънцето от черните облаци,
ще премахна тръните и пътя ще отворя,
към едната Надежда, с извор животворен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...