Кому е нужно да знае, че страдам?
Аз изплаках сълзите пред вятъра.
Той ми върна сухи очи за награда.
Приключи трагедията стара в театъра.
Клоунът се завръща в своите дрипи,
с размазано от грим и сълзи лице.
Ръбатите камъни със злоба подритва,
натрупани от години в гордо сърце.
Луната лее светлина съпричастна...
Отразила слънцето, вярва че е слънце.
Извън цирка той в играта не участва.
Прегълта си болката зрънце, по зрънце... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация