May 5, 2019, 2:28 PM

Извън цирка

Poetry

371 1 0

ИЗВЪН ЦИРКА

Кому е нужно да знае, че страдам?
Аз изплаках сълзите пред вятъра.
Той ми върна сухи очи за награда.
Приключи трагедията стара в театъра.

Клоунът се завръща в своите дрипи,
с размазано от грим и сълзи лице.
Ръбатите камъни със злоба подритва,
натрупани от години в гордо сърце.

Луната лее светлина съпричастна...
Отразила слънцето, вярва че е слънце.
Извън цирка той в играта не участва.
Прегълта си болката зрънце, по зрънце...

04 05 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0