23 февр. 2020 г., 07:25

Извънземна 

  Поэзия
838 7 12

Когато най-боли и си ранена,

молитвата на възел: "...Пак обичам!..."

На женското сърце е мъжки гена,

Утеха? - Само в битките облича.

 

Животът е за кратко, дълго плащаш.

Цена на въздуха – хронична хрема!

А рицарят „Обичам“ те посреща   

без кон и меч... човешки извънземна.

 

По твоята планета стъпват рози,

небето ти превръща се в зеница...

А тук е най-обикновена проза –

Луната – в синя кожа на вълчица...

© Все права защищены

Аз няма да съм твоята утеха,
утеха хрисима била съм неведнъж.
Облякоха ме в рицарски доспехи,
лекувах раните си като мъж.
Не паднах никога, държах се героично ...
  677  12 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??