22 февр. 2020 г., 21:47

Не съм утеха 

  Поэзия » Любовная, Другая
733 4 12
Аз няма да съм твоята утеха,
утеха хрисима била съм неведнъж.
Облякоха ме в рицарски доспехи,
лекувах раните си като мъж.
Не паднах никога, държах се героично
и чужди грехове безропотно поех.
Душата ми, по принцип деспотична
за вас смили се нелогично... И не кле.
Не съм утеха, цялата живец съм,
препусках по полето див жребец,
копитата ми тътнат симфонично,
недосегаема за вражески свинец. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Когато най-боли и си ранена,
молитвата на възел: "...Пак обичам!..."
На женското сърце е мъжки гена,
Утеха? - Само в битките облича.
Животът е за кратко, дълго плащаш. ...
  880  11 
Предложения
: ??:??