Извънземна
Когато най-боли и си ранена,
молитвата на възел: "...Пак обичам!..."
На женското сърце е мъжки гена,
Утеха? - Само в битките облича.
Животът е за кратко, дълго плащаш.
Цена на въздуха – хронична хрема!
А рицарят „Обичам“ те посреща
без кон и меч... човешки извънземна.
По твоята планета стъпват рози,
небето ти превръща се в зеница...
А тук е най-обикновена проза –
Луната – в синя кожа на вълчица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Благодаря, ти.
