Feb 23, 2020, 7:25 AM

Извънземна 

  Poetry
833 7 12

Когато най-боли и си ранена,

молитвата на възел: "...Пак обичам!..."

На женското сърце е мъжки гена,

Утеха? - Само в битките облича.

 

Животът е за кратко, дълго плащаш.

Цена на въздуха – хронична хрема!

А рицарят „Обичам“ те посреща   

без кон и меч... човешки извънземна.

 

По твоята планета стъпват рози,

небето ти превръща се в зеница...

А тук е най-обикновена проза –

Луната – в синя кожа на вълчица...

© All rights reserved.

Аз няма да съм твоята утеха,
утеха хрисима била съм неведнъж.
Облякоха ме в рицарски доспехи,
лекувах раните си като мъж.
Не паднах никога, държах се героично ...
  673  12 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??