2 июн. 2007 г., 21:51

Изящната магия...

Поэзия

909 0 7

Изящната магия на сълзите
- сърца на птици, паднали в простора
на твоите очи - за мен изплита
капан от болка. Давеща умора
са те за мен. Опитвам се да плувам
във тяхната дълбока неизбежност...
Потапям се без дъх!
Несъществувам!
Не, съществувам само като нежност!
И само като нежност те откривам...
А може би такава те желая?
Не зная...
Не плачи, че си отивам!
Не винаги раздялата е края!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасен стих, завладява като магия ...
А финала, много точно казано, "не винаги ..."

Поздрав и усмивка.

2007-06-04T23:51:44+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

интересен стил

2007-06-04T19:12:53+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Благодаря, Ви! Радвам се, че сте тук!

2007-06-03T08:54:08+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Понякога е само антракт!
Поздрави, хареса ми!!!

2007-06-03T07:06:28+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

"Не плачи, че си отивам!
Не винаги раздялата е края!"

Ако знаеш само колко си прав с този финал...Поздравления за чудесния стих!

2007-06-03T00:30:13+03:00