Жадно небе
Пред прозореца ми чака
есента
и едно голямо небе, останало
жадно -
всичко изля през нощта...
Тръгвам,
мълчаливо крача, а всеки
мокър лист кима
и гали...
Моята ароматна липа се съблича
свенливо,
а одеждите ù - златни,
залезночервени,
ръждиви,
дори изтънчен беж... вятърът
завърта в шарен листопад.
Ей,
изцеждам летен спомен -
ароматен липов цвят, пренесен
в топъл чай,
търси рима на усмивка,
а аз усещам,
че ме има...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дима Все права защищены
