Oct 16, 2010, 10:14 PM

Жадно небе 

  Poetry » Landscape
707 0 16

Пред прозореца ми чака

есента

и едно голямо небе, останало

жадно -

всичко изля през нощта...

Тръгвам,

мълчаливо крача, а всеки

мокър лист кима

и  гали...

Моята ароматна липа се съблича

свенливо,

а одеждите ù - златни,

залезночервени,

ръждиви,

дори изтънчен беж... вятърът

завърта  в шарен листопад.

Ей,

изцеждам летен спомен -

ароматен липов цвят, пренесен

в топъл чай,

търси рима на усмивка,

а аз усещам,

че ме има...

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??