Жадно небе
Пред прозореца ми чака
есента
и едно голямо небе, останало
жадно -
всичко изля през нощта...
Тръгвам,
мълчаливо крача, а всеки
мокър лист кима
и гали...
Моята ароматна липа се съблича
свенливо,
а одеждите ù - златни,
залезночервени,
ръждиви,
дори изтънчен беж... вятърът
завърта в шарен листопад.
Ей,
изцеждам летен спомен -
ароматен липов цвят, пренесен
в топъл чай,
търси рима на усмивка,
а аз усещам,
че ме има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
