1 февр. 2009 г., 11:43

Жадувам

996 0 1

Спомняш ли си първата среща - едва ли,
спомняш ли си първата прегръдка - не, нали,
спомняш ли си първата целувката - надали,
спомняш си, аз знам първата раздяла - така е, нали!?

Питам просто, за да мога да се успокоя,
питам просто, за да мога да те забравя,
питам просто, за да мога да се отърся,
просто питам, за да не ме забравиш!

Ела при мен, както го направи преди,
ела при мен на пейката и остани,
ела при мен, не се страхувай, седни,
ела при мен, защото мечтите ми се будни!

Мечтите ми бяха и са все още за теб,
краката ми ходят към теб, макар на лед,
дробовете ми дишат, макар затворен в кутия,
ЖАДУВАМ - тази думичка, моля те, запомни я!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не, Мите, не! Не се е получило. Опитай отново. Преработи го. Изчисти повторенията, те не винаги придават поетичност. Синтезирай емоциите и текста и отново го напиши.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...