Feb 1, 2009, 11:43 AM

Жадувам

  Poetry » Other
995 0 1

Спомняш ли си първата среща - едва ли,
спомняш ли си първата прегръдка - не, нали,
спомняш ли си първата целувката - надали,
спомняш си, аз знам първата раздяла - така е, нали!?

Питам просто, за да мога да се успокоя,
питам просто, за да мога да те забравя,
питам просто, за да мога да се отърся,
просто питам, за да не ме забравиш!

Ела при мен, както го направи преди,
ела при мен на пейката и остани,
ела при мен, не се страхувай, седни,
ела при мен, защото мечтите ми се будни!

Мечтите ми бяха и са все още за теб,
краката ми ходят към теб, макар на лед,
дробовете ми дишат, макар затворен в кутия,
ЖАДУВАМ - тази думичка, моля те, запомни я!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не, Мите, не! Не се е получило. Опитай отново. Преработи го. Изчисти повторенията, те не винаги придават поетичност. Синтезирай емоциите и текста и отново го напиши.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...