Feb 1, 2009, 11:43 AM

Жадувам

  Poetry » Other
990 0 1

Спомняш ли си първата среща - едва ли,
спомняш ли си първата прегръдка - не, нали,
спомняш ли си първата целувката - надали,
спомняш си, аз знам първата раздяла - така е, нали!?

Питам просто, за да мога да се успокоя,
питам просто, за да мога да те забравя,
питам просто, за да мога да се отърся,
просто питам, за да не ме забравиш!

Ела при мен, както го направи преди,
ела при мен на пейката и остани,
ела при мен, не се страхувай, седни,
ела при мен, защото мечтите ми се будни!

Мечтите ми бяха и са все още за теб,
краката ми ходят към теб, макар на лед,
дробовете ми дишат, макар затворен в кутия,
ЖАДУВАМ - тази думичка, моля те, запомни я!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не, Мите, не! Не се е получило. Опитай отново. Преработи го. Изчисти повторенията, те не винаги придават поетичност. Синтезирай емоциите и текста и отново го напиши.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...