1.02.2009 г., 11:43

Жадувам

991 0 1

Спомняш ли си първата среща - едва ли,
спомняш ли си първата прегръдка - не, нали,
спомняш ли си първата целувката - надали,
спомняш си, аз знам първата раздяла - така е, нали!?

Питам просто, за да мога да се успокоя,
питам просто, за да мога да те забравя,
питам просто, за да мога да се отърся,
просто питам, за да не ме забравиш!

Ела при мен, както го направи преди,
ела при мен на пейката и остани,
ела при мен, не се страхувай, седни,
ела при мен, защото мечтите ми се будни!

Мечтите ми бяха и са все още за теб,
краката ми ходят към теб, макар на лед,
дробовете ми дишат, макар затворен в кутия,
ЖАДУВАМ - тази думичка, моля те, запомни я!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, Мите, не! Не се е получило. Опитай отново. Преработи го. Изчисти повторенията, те не винаги придават поетичност. Синтезирай емоциите и текста и отново го напиши.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...