jenyivanova (Jasmin)
228 3427
31 июл. 2020 г., 08:54

Жажда 

  Поэзия » Любовная
906 10 24

Обещана ти е. Преди да се роди.

Преди и ти дъхът си да поемеш.

Преди да изтекат рождените води

и животът да започне да ти взема

 

Пъпната ти връв преди да прегори

и с плач света си да превземеш,

преди от майчиния вик да заболи...

обречен си в зачатието на нея

 

Във всичките си мигове единство,

светът ти щом със някого се слива,

в очите на жена, която те изпраща...

ще усещаш - нещо важно не достига

 

А тя преди да заприлича на любима,

нощем ще сънува всяка твоя липса,

стъпките ти към безводната пустиня

и копнежът ѝ неистов ще те вика...

 

Ще я чуваш и с последната си фибра,

с кожата си ще усети твойта жажда...

ще гориш и ще гори до рана жива

... любов ли е... до атом те разгражда!

 

Жени Иванова

© Jasmin Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Бени, както разгражда до атом... така и ни събира молекула по молекула и ни прави завършени... Благодаря ти за всяка дума...
  • Финалът казва всичко... Поздравления, Жени!
  • Наде, благодаря ти, винаги е чест, когато се отбиваш и оставяш коментар
    да.. благодаря, Иване
  • Такава е любовта! Посети ли веднъж човека, измъкване няма цял живот! Без нея, все едно не е живял! Поздравления!
  • Отвя ме!
  • пухчето се вее с ритъма на джаз,
    а звездите на небето са сякаш от елмаз...
    вълните се разливат с пяна по брега,
    а по ръбчето на чашите трепка захарта,
    вечерта ухае на мохито, сол и мента
    отпивам и нощта забърза филмовата лента )
  • Не чувам песни. Оглушах
    в мига щом пухчето съзрях!
    Настръхнах като мишелов
    (...а, джентълмен бе Жан Кристоф)
    Ти дай мохитото насам,
    че да си искам ме е срам
  • помислих,
    на мохито с дива мента ще заложи
    (нали не иска пък да се изложи)
    а той ме изненада,
    кодира всичко в друг коктейл
    сравним с изригването на Помпей...
    вкус на портокал и праскови узрели
    че чак чехълът ми с пухче потрепери )
    отпих..и над плажа вятърът довя...
    намекът за песен и танцуващи фенери
    ...
    Благодаря, Жан
  • Енджи, благодаря ти и за магията, и за коментара зарадва ме!
    Светли, да, мисля, че всичко е "записано". Много благодаря, че спря при мен!
    Ники, зареждащи са думите ти, благодаря!
  • Записана в лентата на времето, съдба.🌱
  • Чудесен стих!
    Вълшебство си Жени!
  • Наливам малка водка и ликьор
    от праскови узрели в слънчев двор.
    Добавям сок от черна боровинка
    и резен портокалов - половинка
    ...и гарда вдигам с черната капела,
    че Sex on the beach се получи коктейла

    P.S Не с чехъла!..Долу, долууу! :D
  • само съм жадна ) оставям преценката на теб но, моля те, добави и малко лед
  • Чух че си жадна. Бяло или червено да бъде?
  • Васко, благодаря ти от сърце
    Стойчо, аз ли съм бродница или душата ми броди... знам ли да си сантиментален ти отива, да знаеш
    Пепс, благодаря ти за стихчето в творчески полет си и ме радваш
    di_t (T.Енчева), много благодаря, фен съм на прозата Ви
    Кети, да, като оброк е, когато си срещнал сродния, както казва и Бри. Много благодаря
    Бри, имаш сетива, които малко хора имат, но ти го знаеш
    ИнаКалина, благодаря
    Дени, прекраснице, благодаря ти от сърце
  • Невероятна Жени 🌹
  • "ще гориш и ще гори до рана жива
    ... любов ли е... до атом те разгражда!" - малко като заклинание... И обреченост да пиеш и да не се напиваш!
  • Ами, творчески хоризонт: тръгваш!и всяка крачка е надежда...
  • Такава е Тя - диагноза! 💕
    - Веднъж паднал - до живот си ѝ в капана.
    диагнозата е земен Рай и Ад - спасение няма,

    в небесата ще летиш, ще се давиш и гориш,
    хиляди пъти ще умираш и ще се родиш,

    верен и неверен, сит-преситен, гладен-жаден,
    ще си носиш вечно кръста безпощаден,

    обречен да си болен на живота от лудостта,
    с друга дума - в капана си на Любовта!
  • Интересен ъгъл, под който е погледната любовта - като оброк, като пророчество.
  • Хубав стих!
  • Прекрасно е!
  • Жени, ама много лирика и личен сантимент...бродят през душата ти!
    Специални поздрави,защото стоя пред думите,които си сътворила като осъден на разстрел.
    Днес съм сантиментален ха-хо...😍
    Само си го помислих, но изглежда автентично.
    Прегръдки, защото знам, че няма да те задържа (не работя към сигурността!),повярвай ми!🌹
  • Предопределеност, Жени! Жажда за... любов!
Предложения
: ??:??