Жажда
Обещана ти е. Преди да се роди.
Преди и ти дъхът си да поемеш.
Преди да изтекат рождените води
и животът да започне да ти взема
Пъпната ти връв преди да прегори
и с плач света си да превземеш,
преди от майчиния вик да заболи...
обречен си в зачатието на нея
Във всичките си мигове единство,
светът ти щом със някого се слива,
в очите на жена, която те изпраща...
ще усещаш - нещо важно не достига
А тя преди да заприлича на любима,
нощем ще сънува всяка твоя липса,
стъпките ти към безводната пустиня
и копнежът ѝ неистов ще те вика...
Ще я чуваш и с последната си фибра,
с кожата си ще усети твойта жажда...
ще гориш и ще гори до рана жива
... любов ли е... до атом те разгражда!
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
