Жажда
Обещана ти е. Преди да се роди.
Преди и ти дъхът си да поемеш.
Преди да изтекат рождените води
и животът да започне да ти взема
Пъпната ти връв преди да прегори
и с плач света си да превземеш,
преди от майчиния вик да заболи...
обречен си в зачатието на нея
Във всичките си мигове единство,
светът ти щом със някого се слива,
в очите на жена, която те изпраща...
ще усещаш - нещо важно не достига
А тя преди да заприлича на любима,
нощем ще сънува всяка твоя липса,
стъпките ти към безводната пустиня
и копнежът ѝ неистов ще те вика...
Ще я чуваш и с последната си фибра,
с кожата си ще усети твойта жажда...
ще гориш и ще гори до рана жива
... любов ли е... до атом те разгражда!
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
