22 июл. 2009 г., 01:35

Жажда... 

  Поэзия
728 0 22

                 Жажда...


Земята ми - напукана се рони,
а мислите - под пластове мъгли,
в недрата ми все същата икона
на кръста прикована ме въгли...

И трудно ще е някой ако тръгне,
от камъчета път неочертал,
сълзи ще капят, а гласът ще гъгне
във другия сам себе си познал...

Не си отивай... Въпреки... Когато...
Ще бъда тиха... няма... Призори
дочуеш ли пресъхнал вик на лято -
в дъждовен облак и в река се превърни...

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??