Jul 22, 2009, 1:35 AM

Жажда... 

  Poetry
729 0 22

                 Жажда...


Земята ми - напукана се рони,
а мислите - под пластове мъгли,
в недрата ми все същата икона
на кръста прикована ме въгли...

И трудно ще е някой ако тръгне,
от камъчета път неочертал,
сълзи ще капят, а гласът ще гъгне
във другия сам себе си познал...

Не си отивай... Въпреки... Когато...
Ще бъда тиха... няма... Призори
дочуеш ли пресъхнал вик на лято -
в дъждовен облак и в река се превърни...

© Таня Георгиева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??