Jul 22, 2009, 1:35 AM

Жажда...

Poetry

875 0 22

Жажда...

Земята ми - напукана се рони,
а мислите - под пластове мъгли,
в недрата ми все същата икона
на кръста прикована ме въгли...

И трудно ще е някой ако тръгне,
от камъчета път неочертал,
сълзи ще капят, а гласът ще гъгне
във другия сам себе си познал...

Не си отивай... Въпреки... Когато...
Ще бъда тиха... няма... Призори
дочуеш ли пресъхнал вик на лято -
в дъждовен облак и в река се превърни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anahid (Анахид Чальовска)

Прекрасно, Таня! Поздрави

2009-08-31T18:05:24+03:00
Индиана (Криси)

Жива вода си!!!

2009-08-10T22:17:15+03:00
Lotrek (Петър Койчев)

Оазис си!!!

2009-07-24T13:49:55+03:00
rnedeva@mail.bg (Ралица Недева Недева)

Любовта е наистина неукротима като реката, но за съжаление е кратка,правилно си предала чувството,дерзай!Радвам се че си толкова продуктивна продължавай в същия дух-действаш ми позитивно!

2009-07-24T13:10:37+03:00
pureblack (Георги Колев)

...пече ми любовта, а нямам очила- зениците сърдечни да предпазя... очите ми изгарят и... съдба е да се разхождаш до реката и... да те е страх да я нагазиш...

2009-07-23T18:06:12+03:00