ЖАЖДАТА В НАС

Една жажда, от земните най-голямата,

непрестанно се стремим да утолим.

За да пулсира с дух и тяло в нас съдбата,

инстинкт древен кара ни да се родим.

Радост и болка в очите майчини,

ще предизвиква всеки наш първи плач,

белязал най-великата от всички истини,

изгрева на живота в утро или по здрач.

Въздух чужд за нас отвътре ни раздира,

но с него съзиданието тържествува.

Пристан в топла пазва душата ни намира

и в годините така ще съществува.

Мечтите, като ято лястовици ще отлетят

и живот с ръце трънливи ще ни поеме.

Телата своя данък непременно ще платят,

за да се разлисти поникналото семе.

Дните наши минали не ще да са напразно,

ако никога не посмеем да забравим

за началото със светли надежди белязано

от онези, на които себе си дължим.

Родители от албумите стари гледат,

превърнали в реалност една своя мечта

и към тях пръстчета малки децата протягат

с най-красивото от всички чувства - обичта.