1 июн. 2015 г., 00:17

Жаждата в нас

649 0 2

ЖАЖДАТА В НАС

 

Една жажда, от земните най-голямата,

непрестанно се стремим да утолим.

За да пулсира с дух и тяло в нас съдбата,

инстинкт древен кара ни да се родим.

Радост и болка в очите майчини,

ще предизвиква всеки наш първи плач,

белязал най-великата от всички истини,

изгрева на живота в утро или по здрач.

Въздух чужд за нас отвътре ни раздира,

но с него съзиданието тържествува.

Пристан в топла пазва душата ни намира

и в годините така ще съществува.

 

Мечтите, като ято лястовици ще отлетят

и живот с ръце трънливи ще ни поеме.

Телата своя данък непременно ще платят,

за да се разлисти поникналото семе.

Дните наши минали не ще да са напразно,

ако никога не посмеем да забравим

за началото със светли надежди белязано

от онези, на които себе си дължим.

Родители от албумите стари гледат,

превърнали в реалност една своя мечта

и към тях пръстчета малки децата протягат

с най-красивото от всички чувства - обичта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря на Стойна и Владислав за високата оценка.
  • " Телата своя данък непременно ще платят,
    за да се разлисти поникналото семе."

    Много мъдра философска творба, Весела!
    Поздравление за талантливата творба и хубава вечер за авторката и!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...