1 jun 2015, 0:17

Жаждата в нас

650 0 2

ЖАЖДАТА В НАС

 

Една жажда, от земните най-голямата,

непрестанно се стремим да утолим.

За да пулсира с дух и тяло в нас съдбата,

инстинкт древен кара ни да се родим.

Радост и болка в очите майчини,

ще предизвиква всеки наш първи плач,

белязал най-великата от всички истини,

изгрева на живота в утро или по здрач.

Въздух чужд за нас отвътре ни раздира,

но с него съзиданието тържествува.

Пристан в топла пазва душата ни намира

и в годините така ще съществува.

 

Мечтите, като ято лястовици ще отлетят

и живот с ръце трънливи ще ни поеме.

Телата своя данък непременно ще платят,

за да се разлисти поникналото семе.

Дните наши минали не ще да са напразно,

ако никога не посмеем да забравим

за началото със светли надежди белязано

от онези, на които себе си дължим.

Родители от албумите стари гледат,

превърнали в реалност една своя мечта

и към тях пръстчета малки децата протягат

с най-красивото от всички чувства - обичта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря на Стойна и Владислав за високата оценка.
  • " Телата своя данък непременно ще платят,
    за да се разлисти поникналото семе."

    Много мъдра философска творба, Весела!
    Поздравление за талантливата творба и хубава вечер за авторката и!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...