1.06.2015 г., 0:17

Жаждата в нас

651 0 2

ЖАЖДАТА В НАС

 

Една жажда, от земните най-голямата,

непрестанно се стремим да утолим.

За да пулсира с дух и тяло в нас съдбата,

инстинкт древен кара ни да се родим.

Радост и болка в очите майчини,

ще предизвиква всеки наш първи плач,

белязал най-великата от всички истини,

изгрева на живота в утро или по здрач.

Въздух чужд за нас отвътре ни раздира,

но с него съзиданието тържествува.

Пристан в топла пазва душата ни намира

и в годините така ще съществува.

 

Мечтите, като ято лястовици ще отлетят

и живот с ръце трънливи ще ни поеме.

Телата своя данък непременно ще платят,

за да се разлисти поникналото семе.

Дните наши минали не ще да са напразно,

ако никога не посмеем да забравим

за началото със светли надежди белязано

от онези, на които себе си дължим.

Родители от албумите стари гледат,

превърнали в реалност една своя мечта

и към тях пръстчета малки децата протягат

с най-красивото от всички чувства - обичта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря на Стойна и Владислав за високата оценка.
  • " Телата своя данък непременно ще платят,
    за да се разлисти поникналото семе."

    Много мъдра философска творба, Весела!
    Поздравление за талантливата творба и хубава вечер за авторката и!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...