Jun 1, 2015, 12:17 AM

Жаждата в нас

648 0 2

ЖАЖДАТА В НАС

 

Една жажда, от земните най-голямата,

непрестанно се стремим да утолим.

За да пулсира с дух и тяло в нас съдбата,

инстинкт древен кара ни да се родим.

Радост и болка в очите майчини,

ще предизвиква всеки наш първи плач,

белязал най-великата от всички истини,

изгрева на живота в утро или по здрач.

Въздух чужд за нас отвътре ни раздира,

но с него съзиданието тържествува.

Пристан в топла пазва душата ни намира

и в годините така ще съществува.

 

Мечтите, като ято лястовици ще отлетят

и живот с ръце трънливи ще ни поеме.

Телата своя данък непременно ще платят,

за да се разлисти поникналото семе.

Дните наши минали не ще да са напразно,

ако никога не посмеем да забравим

за началото със светли надежди белязано

от онези, на които себе си дължим.

Родители от албумите стари гледат,

превърнали в реалност една своя мечта

и към тях пръстчета малки децата протягат

с най-красивото от всички чувства - обичта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря на Стойна и Владислав за високата оценка.
  • " Телата своя данък непременно ще платят,
    за да се разлисти поникналото семе."

    Много мъдра философска творба, Весела!
    Поздравление за талантливата творба и хубава вечер за авторката и!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...