3 нояб. 2012 г., 11:34

Жал ми е

1.5K 1 0
Ах, болка моя стара, почти колкото е стар света. Защо се пак във мен разгаряш и палиш в мене лудостта?
Жал ми е, мамо, за милата родина, че души я черен враг. И за туй, че що народ загина, но не сме свободни ние пак.
Защо допускаш, мили Боже, да страда горко един достоен народ? Подчинен от алчни люде да не може човешки да се радва той на своя плод...
Тежки времена ни чакат, щом забравихме за своя произход,
и вместо с книга във ръка, децата посрещат ни с цигара пред жилищния вход.
Жал ми е, мамо, и сълзи напират, защото няма изглед да се възродим. И жестоките болки в гърдите не спират, вечно ли в този пъкъл ще горим?
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СПЯЩ НАРОДЕ, ОТЧАЯНО НУЖДАЕЩ СЕ ОТ СЪВРЕМЕННИ БУДИТЕЛИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...