Ах, болка моя стара,
почти колкото е стар света.
Защо се пак във мен разгаряш
и палиш в мене лудостта?
Жал ми е, мамо, за милата родина,
че души я черен враг.
И за туй, че що народ загина,
но не сме свободни ние пак.
Защо допускаш, мили Боже,
да страда горко един достоен народ?
Подчинен от алчни люде да не може
човешки да се радва той на своя плод... ...