Жал ми е
Ах, болка моя стара,
почти колкото е стар света.
Защо се пак във мен разгаряш
и палиш в мене лудостта?
Жал ми е, мамо, за милата родина, че души я черен враг. И за туй, че що народ загина, но не сме свободни ние пак.
Защо допускаш, мили Боже, да страда горко един достоен народ? Подчинен от алчни люде да не може човешки да се радва той на своя плод...
Тежки времена ни чакат, щом забравихме за своя произход,
и вместо с книга във ръка, децата посрещат ни с цигара пред жилищния вход.
Жал ми е, мамо, и сълзи напират, защото няма изглед да се възродим. И жестоките болки в гърдите не спират, вечно ли в този пъкъл ще горим?
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СПЯЩ НАРОДЕ, ОТЧАЯНО НУЖДАЕЩ СЕ ОТ СЪВРЕМЕННИ БУДИТЕЛИ!
Жал ми е, мамо, за милата родина, че души я черен враг. И за туй, че що народ загина, но не сме свободни ние пак.
Защо допускаш, мили Боже, да страда горко един достоен народ? Подчинен от алчни люде да не може човешки да се радва той на своя плод...
Тежки времена ни чакат, щом забравихме за своя произход,
и вместо с книга във ръка, децата посрещат ни с цигара пред жилищния вход.
Жал ми е, мамо, и сълзи напират, защото няма изглед да се възродим. И жестоките болки в гърдите не спират, вечно ли в този пъкъл ще горим?
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СПЯЩ НАРОДЕ, ОТЧАЯНО НУЖДАЕЩ СЕ ОТ СЪВРЕМЕННИ БУДИТЕЛИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Викторио Всички права запазени
