7 июн. 2011 г., 19:28

Жалба за обич

949 1 1

Жалба за обич

 

„Този влак за Бургас е тъй бавен,

още сънувам дъждовния плаж..”

                        Хр. Фотев

 

Когато ще се връщам в моя град

и стълбите към прага ще изкачвам,

закътан във сърцето порив млад

потръпна с парещо очакване.

 

Когато с полъха на бриза,

с най-белите платна на път,

пречистен от любов, с развята риза,

прииждам приливно във  дух и плът.

 

Дочакала ще ме целунеш там - на кея,

където се прегръщат суша и вода.

Защото няма да посмея

без погледа ти да отплувам сам!

 

Оттук за някъде и може би далече,

но никога без твойта топлина,

съгряваща самотната ми вечер

в каютата на моята душа!

 

Докосването твое задъхано стопява

дистанции, тайни и мълчания,

едно поглеждане последно

утеха в залива ми подарява!

 

В утрото на синя нежност,

когато се завръщам в моя град,

за теб с надежда  аз копнея 

да ме дочакаш... там - на кея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...