Жалба за обич
„Този влак за Бургас е тъй бавен,
още сънувам дъждовния плаж..”
Хр. Фотев
Когато ще се връщам в моя град
и стълбите към прага ще изкачвам,
закътан във сърцето порив млад
потръпна с парещо очакване.
Когато с полъха на бриза,
с най-белите платна на път,
пречистен от любов, с развята риза,
прииждам приливно във дух и плът.
Дочакала ще ме целунеш там - на кея,
където се прегръщат суша и вода.
Защото няма да посмея
без погледа ти да отплувам сам!
Оттук за някъде и може би далече,
но никога без твойта топлина,
съгряваща самотната ми вечер
в каютата на моята душа!
Докосването твое задъхано стопява
дистанции, тайни и мълчания,
едно поглеждане последно
утеха в залива ми подарява!
В утрото на синя нежност,
когато се завръщам в моя град,
за теб с надежда аз копнея
да ме дочакаш... там - на кея!
© Димитър Станчев Все права защищены
Добре дошъл откровенецо в Откровения!