Jun 7, 2011, 7:28 PM

Жалба за обич

  Poetry » Love
948 1 1

Жалба за обич

 

„Този влак за Бургас е тъй бавен,

още сънувам дъждовния плаж..”

                        Хр. Фотев

 

Когато ще се връщам в моя град

и стълбите към прага ще изкачвам,

закътан във сърцето порив млад

потръпна с парещо очакване.

 

Когато с полъха на бриза,

с най-белите платна на път,

пречистен от любов, с развята риза,

прииждам приливно във  дух и плът.

 

Дочакала ще ме целунеш там - на кея,

където се прегръщат суша и вода.

Защото няма да посмея

без погледа ти да отплувам сам!

 

Оттук за някъде и може би далече,

но никога без твойта топлина,

съгряваща самотната ми вечер

в каютата на моята душа!

 

Докосването твое задъхано стопява

дистанции, тайни и мълчания,

едно поглеждане последно

утеха в залива ми подарява!

 

В утрото на синя нежност,

когато се завръщам в моя град,

за теб с надежда  аз копнея 

да ме дочакаш... там - на кея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...