7.06.2011 г., 19:28

Жалба за обич

947 1 1

Жалба за обич

 

„Този влак за Бургас е тъй бавен,

още сънувам дъждовния плаж..”

                        Хр. Фотев

 

Когато ще се връщам в моя град

и стълбите към прага ще изкачвам,

закътан във сърцето порив млад

потръпна с парещо очакване.

 

Когато с полъха на бриза,

с най-белите платна на път,

пречистен от любов, с развята риза,

прииждам приливно във  дух и плът.

 

Дочакала ще ме целунеш там - на кея,

където се прегръщат суша и вода.

Защото няма да посмея

без погледа ти да отплувам сам!

 

Оттук за някъде и може би далече,

но никога без твойта топлина,

съгряваща самотната ми вечер

в каютата на моята душа!

 

Докосването твое задъхано стопява

дистанции, тайни и мълчания,

едно поглеждане последно

утеха в залива ми подарява!

 

В утрото на синя нежност,

когато се завръщам в моя град,

за теб с надежда  аз копнея 

да ме дочакаш... там - на кея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...