Жаравата
Ти знаеш ли защо течеш по вените?!?
Такава власт над себе си дари,
че в огъня ще скоча... а за мене
в Иконата ликът ти ще блести...
Ей, пощади ме, че ще подлудея
от огъня на твойте топли устни!
Щом Бог ми даде с тебе да живея,
животът ми превърна се в Изкуство...
Очите ти са Нежност, Дух и Воля
и нека няма никаква обида
Олтар са ми... О, Боже, аз те моля:
Дари ме преди тях да си отида...
И нека да се вие пак Калина,
и нека строен Явор да я кичи!
Заричам ги: Сега и до Амина
да любят, както аз съм те обичал...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
