Жарко слънце
Да те обичам, знам, е малко
и някакво вълшебство в мене пак гори.
На сън не ме докосвай, че в зори
слънцето в пазвата е жарко.
А блузата копринена надига
едно дихание и вечна тръпка.
Пролетта е спряла в бяла стъпка
и слуша песента на чучулига.
© Йонка Янкова Все права защищены