Ждрело

8 сент. 2014 г., 17:16

Поэзия » Гражданская

566 1 3

Ждрело

Намирам те почти на сляпо,

намирам те като желан отдушник,

като чистилище. Изувам си сандалите,

преди Йоан да го направи. И си признавам:

в една фасета поглед може би ме има,

а в дъното на друг съм минало.

Реката хроницира всичко

без трите степени на важност.

Оглеждам се – фрагменти с моето лице,

парчета слюда от небе, дървесни магистрали,

сатенени воали слънце... в живака

на речното огледало копирани индекси.

Една душа

вдишва–издишва себе си,

пулсира хармонично с

въздух, блясък, багри, аромати… и величие!

О, Дядо Вазов!

Тя е първозданието, от което

сме избягали, изплашени от бесове,

от немотията пред великаните…

Сега се връщам, сега ще бъда с теб!

Ще ми простиш ли, господи, греха

на суетата, на градския живот дремлив,

на хилядите изневери във борби –

изгубих в тях, изгубих себе си,

парчета въглени от твоя дух,

не милосърдие, а врагове…

Дори не умих нозе на врази– да му се не види!

Ще ми простиш ли шумните вечери

без апостоли и с предатели колкото пръстите на двете ръце?

Вземи отлъченото агне,

върни в кошарата, стопли го с дъх…Помилуй!

В планинския палат, до речния му праг,

аз сгушена съм в теб, Отец.

Ждрелото е зелено училище. Ще уча тук

нашето „а, бе...” – человеческа азбуки.

tina

Bezzhichen (Безжичен)

2018-05-20T20:41:06+03:00

Сега чак го откривам и виждам една философия, едно произведение, което наистина си заслужава да бъде прочетено и да се помисли върху него.
theironlady (Златина Георгиева)

2014-09-18T22:20:56+03:00

...чалгари. Фасулковци - като масата безплодни буквояди...
Eia (Росица Танчева)

2014-09-08T20:14:46+03:00

"Ждрелото е зелено училище. Ще уча тук
нашето „а, бе...” – человеческа азбуки."
Като се замисля..., обичам да чета и произведенията на Пенчо Славейков, и тези - на дядо Вазов. Какво щяхме да сме без тях?