23 янв. 2007 г., 00:49

Жега 

  Поэзия
680 0 9

ЖЕГА


Със сух език ме лизна, разкърви ме
тайфунът летен - ръбест и горещ,
в зениците ми пясък лют посипа
и восък лепкав пих от жива свещ!

Кикотене на пламъци ме жегна,
прониза ме пищене на петли,
изтръпнали ръце без свян протягам
към клюновете остри на орли!

И искам да се видя по-щастлива
от вятъра преливащ в песента,
аз чакам, че от обич ще загина,
от обич изгорена ще умра!


© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??