ЖЕГА
Със сух език ме лизна, разкърви ме
тайфунът летен - ръбест и горещ,
в зениците ми пясък лют посипа
и восък лепкав пих от жива свещ!
Кикотене на пламъци ме жегна,
прониза ме пищене на петли,
изтръпнали ръце без свян протягам
към клюновете остри на орли!
И искам да се видя по-щастлива
от вятъра преливащ в песента,
аз чакам, че от обич ще загина,
от обич изгорена ще умра!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
