5 июл. 2022 г., 13:09

Желание

664 0 0

Пораснахме кога, защо?

Не искам, нека още поживея.

Че като пораснеш почва се какво, кого?

А истината ще те надживее!

 

А нощните забави са безкрайни

И сенките ти стават все по-големи

В живота ти се вмъкват тайни

Премесени с хиляди проблеми.

 

Тогава всяка мисъл оживява

За хубаво, за лошо, не подбира

А другата ти същност подивява

Когато смисъла и не разбира.

 

Затуй, живей живота си, човече

Не им обръщай толкова внимание

И само за спокойствие се помолете

А другите, на майната прати ги по желание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...