Jul 5, 2022, 1:09 PM

Желание

662 0 0

Пораснахме кога, защо?

Не искам, нека още поживея.

Че като пораснеш почва се какво, кого?

А истината ще те надживее!

 

А нощните забави са безкрайни

И сенките ти стават все по-големи

В живота ти се вмъкват тайни

Премесени с хиляди проблеми.

 

Тогава всяка мисъл оживява

За хубаво, за лошо, не подбира

А другата ти същност подивява

Когато смисъла и не разбира.

 

Затуй, живей живота си, човече

Не им обръщай толкова внимание

И само за спокойствие се помолете

А другите, на майната прати ги по желание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...