5.07.2022 г., 13:09

Желание

656 0 0

Пораснахме кога, защо?

Не искам, нека още поживея.

Че като пораснеш почва се какво, кого?

А истината ще те надживее!

 

А нощните забави са безкрайни

И сенките ти стават все по-големи

В живота ти се вмъкват тайни

Премесени с хиляди проблеми.

 

Тогава всяка мисъл оживява

За хубаво, за лошо, не подбира

А другата ти същност подивява

Когато смисъла и не разбира.

 

Затуй, живей живота си, човече

Не им обръщай толкова внимание

И само за спокойствие се помолете

А другите, на майната прати ги по желание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...