Пораснахме кога, защо?
Не искам, нека още поживея.
Че като пораснеш почва се какво, кого?
А истината ще те надживее!
А нощните забави са безкрайни
И сенките ти стават все по-големи
В живота ти се вмъкват тайни
Премесени с хиляди проблеми.
Тогава всяка мисъл оживява
За хубаво, за лошо, не подбира
А другата ти същност подивява
Когато смисъла и не разбира.
Затуй, живей живота си, човече
Не им обръщай толкова внимание
И само за спокойствие се помолете
А другите, на майната прати ги по желание.
© Hristo Hristov Всички права запазени