5.07.2022 г., 13:09

Желание

669 0 0

Пораснахме кога, защо?

Не искам, нека още поживея.

Че като пораснеш почва се какво, кого?

А истината ще те надживее!

 

А нощните забави са безкрайни

И сенките ти стават все по-големи

В живота ти се вмъкват тайни

Премесени с хиляди проблеми.

 

Тогава всяка мисъл оживява

За хубаво, за лошо, не подбира

А другата ти същност подивява

Когато смисъла и не разбира.

 

Затуй, живей живота си, човече

Не им обръщай толкова внимание

И само за спокойствие се помолете

А другите, на майната прати ги по желание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....