5.07.2022 г., 13:09

Желание

660 0 0

Пораснахме кога, защо?

Не искам, нека още поживея.

Че като пораснеш почва се какво, кого?

А истината ще те надживее!

 

А нощните забави са безкрайни

И сенките ти стават все по-големи

В живота ти се вмъкват тайни

Премесени с хиляди проблеми.

 

Тогава всяка мисъл оживява

За хубаво, за лошо, не подбира

А другата ти същност подивява

Когато смисъла и не разбира.

 

Затуй, живей живота си, човече

Не им обръщай толкова внимание

И само за спокойствие се помолете

А другите, на майната прати ги по желание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...