Желание

21 янв. 2024 г., 08:58

Поэзия » Философская, Гражданская

1068 2 3

Дайте ми, братя, да подишам праха.

Да опитам с вас от потта на роба.

Искам и аз да бъда проклинан,

но без да се кланям и без да кимам.

Нека ни съскат със злите очи.

Нехайно ни пръскат с кални хули.

Злобно зоват ни „животни заразни“ –

хора, не – изверги да бъдем омразни!

Вечен покой за техните сълзи.

Студена ярост по сърцето пълзи.

Мислите тъмни – душите лесни,

думите мътни, потискащи, бесни.

Но ние жадуваме просторите вечни.

Окъпани с трепети и звуци на песни.

И по нашите сърца топлите кърви

ще обагрят байрака на майските пъпки!

09.2005г.

bojenski (Иван Иванов)

2024-01-25T04:45:09+02:00

Замислящо, мъжко по смелост и богато на изрази!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2024-01-22T19:08:34+02:00

Хубаво е! Поздравления!
Plevel (Силвия Илиева)

2024-01-21T22:01:57+02:00

Хареса ми.