Желание
Дайте ми, братя, да подишам праха.
Да опитам с вас от потта на роба.
Искам и аз да бъда проклинан,
но без да се кланям и без да кимам.
Нека ни съскат със злите очи.
Нехайно ни пръскат с кални хули.
Злобно зоват ни „животни заразни“ –
хора, не – изверги да бъдем омразни!
Вечен покой за техните сълзи.
Студена ярост по сърцето пълзи.
Мислите тъмни – душите лесни,
думите мътни, потискащи, бесни.
Но ние жадуваме просторите вечни.
Окъпани с трепети и звуци на песни.
И по нашите сърца топлите кърви
ще обагрят байрака на майските пъпки!
09.2005г.
© Стоян Стоянов All rights reserved.
