1 мая 2005 г., 11:13

Жена 

  Поэзия
1080 0 0
Ти тайнство си –пленително, неразгадано…
Изкушение - дошло сякаш от ада!
Ти слънчево създание си – призвано
да утешаваш- мъжът да не страда…
Ти грееш и разпръскваш мрака.
Опустошителна. Ураганна. Мила…
Един мъж мечтае, винаги чака -
кротко глава на рамото му свила.
Ти тайнство си – пленително, неразгадано…
Ние благословени сме, че на света те има!
И молим се за нежност и обич. Замечтано…
Поклон пред теб, жена – скъпа и любима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Предложения
: ??:??