Жена

Хайде, тъга, напускай ме вече...

Много години над мене ти бдя...

Като облак дъждовен и черен

над душата ми хвърли твойта слана...

Пътя пред мене в сянка ти криеш

и затваряш всяка врата...

Пращам те вече при него...

При онзи, който прокле ме в нощта...

Занеси му подарък от мене,

прегърни го с едната ръка...

Нека по-малко той да пострада...

Половината от мойта тъга...

Аз успях, издържах всичко тогава,

защото... родила съм се ЖЕНА!!!