Жена
1K
1
0
Хайде, тъга, напускай ме вече...
Много години над мене ти бдя...
Като облак дъждовен и черен
над душата ми хвърли твойта слана...
Пътя пред мене в сянка ти криеш
и затваряш всяка врата...
Пращам те вече при него...
При онзи, който прокле ме в нощта...
Занеси му подарък от мене,
прегърни го с едната ръка...
Нека по-малко той да пострада...
Половината от мойта тъга...
Аз успях, издържах всичко тогава,
защото... родила съм се ЖЕНА!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени
