Жена

22 февр. 2012 г., 14:49

Поэзия » Белые стихи

710 0 4

Дошла съм на Земята да обичам.

Не знам защо ми трябва време?!

Дошла съм, за да бъда скитница,

а къщата да бъде мое бреме.

Дошла съм, за да бъда амазонка,

самодива,

слугиня,

или царица...

Каквато и да бъда, ще обичам!

Любовница,

съпруга,

мъченица...

Дошла съм, за да бъда майка -

грижовна, страдаща, премъдра.

Какво е майчина сълза, не питайте,

не знам защо, но не искам да съм друга.

На клада съм горяла - вещица;

до гробен кръст ридала - клетница;

над детска люлка пяла - майчица...

Била съм на Земята със безброй лица...

и луда,

и красива,

и жестока,

старица - бедна,

девойка - пъстроока.

И хиляди години ме бичуваха,

с целувки нежни после ме лекуваха,

оставяха ме гола и разплакана,

душата ми раздираха и чакаха...

В утробата ми бъркаха насила!

Децата ми поробваха, убиваха.

Но аз!

Дошла съм на Земята да обичам.

Не знам защо? Но ми трябва време!

А женската ми сила никога

и никой не може да ми вземе!

murtvata (Симона Желева)

2012-03-04T14:38:09+02:00

И от мен имаш 6 Пепино...
Eko70 (Веселин Динчев)

2012-02-22T20:44:30+02:00
ljskovo (Христина Димитрова)

2012-02-22T16:39:46+02:00

Страхотно!
sani-ti (Таня Иванова)

2012-02-22T15:15:29+02:00

Поздравления за хубавото стихотворение!