Жена
Дошла съм на Земята да обичам.
Не знам защо ми трябва време?!
Дошла съм, за да бъда скитница,
а къщата да бъде мое бреме.
Дошла съм, за да бъда амазонка,
самодива,
слугиня,
или царица...
Каквато и да бъда, ще обичам!
Любовница,
съпруга,
мъченица...
Дошла съм, за да бъда майка -
грижовна, страдаща, премъдра.
Какво е майчина сълза, не питайте,
не знам защо, но не искам да съм друга.
На клада съм горяла - вещица;
до гробен кръст ридала - клетница;
над детска люлка пяла - майчица...
Била съм на Земята със безброй лица...
и луда,
и красива,
и жестока,
старица - бедна,
девойка - пъстроока.
И хиляди години ме бичуваха,
с целувки нежни после ме лекуваха,
оставяха ме гола и разплакана,
душата ми раздираха и чакаха...
В утробата ми бъркаха насила!
Децата ми поробваха, убиваха.
Но аз!
Дошла съм на Земята да обичам.
Не знам защо? Но ми трябва време!
А женската ми сила никога
и никой не може да ми вземе!
© Петя Рашкова All rights reserved.
