Жена
Аз съм тук. Оцелявам. И пак се страхувам.
Полудял съм от тиха и тежка вина.
Закъснявам. Задъхвам се. Плача. Будувам.
И живея за тази последна жена.
За жената, която усмихнато пита:
- Ти къде си? Върни се! Ела у дома!
Аз те чакам. Повярвай, не съм ти сърдита!
Аз съм твоята малка, безумна жена.
Аз съм скрита в дъха ти, в ръцете, в очите,
и във клетките твои откривам се аз.
Отразявам се вечер във лунната пита
и чертая пътека - пътека към нас.
Към жената, която те чака последна
и самотна във къщата тиха. Ела!
Приседни! Целуни ме! Обичай ме нежно!
Аз съм твоята първа - последна жена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
