ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
16.03.2009 г., 0:20 ч.

Жена 

  Поезия » Друга
874 0 19

 

  Аз съм тук. Оцелявам. И пак се страхувам.

  Полудял съм от тиха и тежка вина.

  Закъснявам. Задъхвам се. Плача. Будувам.

  И живея за тази последна жена.

 

  За жената, която усмихнато пита:

 - Ти къде си? Върни се! Ела у дома!

  Аз те чакам. Повярвай, не съм ти сърдита!

  Аз съм твоята малка, безумна жена.

 

  Аз съм скрита в дъха ти, в ръцете, в очите,

  и във клетките твои откривам се аз.

  Отразявам се вечер във лунната пита

  и чертая пътека - пътека към нас.

 

  Към жената, която те чака последна

  и самотна във къщата тиха. Ела!

  Приседни! Целуни ме! Обичай ме нежно!

  Аз съм твоята първа - последна жена...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??