Жена
Аз съм тук. Оцелявам. И пак се страхувам.
Полудял съм от тиха и тежка вина.
Закъснявам. Задъхвам се. Плача. Будувам.
И живея за тази последна жена.
За жената, която усмихнато пита:
- Ти къде си? Върни се! Ела у дома!
Аз те чакам. Повярвай, не съм ти сърдита!
Аз съм твоята малка, безумна жена.
Аз съм скрита в дъха ти, в ръцете, в очите,
и във клетките твои откривам се аз.
Отразявам се вечер във лунната пита
и чертая пътека - пътека към нас.
Към жената, която те чака последна
и самотна във къщата тиха. Ела!
Приседни! Целуни ме! Обичай ме нежно!
Аз съм твоята първа - последна жена...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Едно от най-добрите, които въобще съм чела!
-
Прелест!
-
Аплодисменти!
-
Хубаво е.
-
Отвсякъде погледнато, стихът е великолепен!
-
Да си призная ли? Честно?
Ами ето - стисна ме за гърлото!!!
За което те аплодирам от сърце! -
Прекрасно! И стихотворението, и чувството да бъдеш първа-последна жена!
-
Хубаво!
-
Трогателен и прекрасен стих!
-
Не намирам пропуски в техниката,(четиристъпен анапест) това не се случва често.Към идеята ще допълня, че всяка жена се надява да е последната за мъжа, а всеки мъж се надява да й е първият...
Поздрав!
-
Перфектен във всяко отношение...разби ме...най-вече че си съумял да уловиш женската гледна точка в сложните отношения мъж-жена...Просто ми очарова с този стих...
-
Много хубаво. Браво!!!!
-
чудесно е ! блазя и на тази обичана и обичаща жена...
-
Прекрасно
-
Чудесно!
-
Творба написана с любов и поетично майсторство! Поздрави!
-
така се радвам ,че отново си тук...
с този прекрасен стих...красива мъжка лирика...браво! -
чудесно написано, браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
