11 окт. 2008 г., 18:23

Жена

Поэзия » Любовная

838 0 8

ЖЕНА!

на Люси

Бесове викат във мен. Късат!
Няма спасение. Я я дръж!
Само очите ми в мрака лъскат!
А Зорбас ме бута: Я бъди мъж!

Нямам нужда от огън и пламък.
Буда с мен си игра не веднъж.
Тази богиня превърна ме в камък.
А Ницше реди ми: Я бъди мъж!

Изцежда душата се моя до капка,
тишина, бяла, нежна, една тишина.
Не обичам и на никой не свалям шапка!
В миг пред мен чудо неземно: ЖЕНА!

29.12.2007 21:56h EET Sofia Airport

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Вирго99 (Ася Толедо)

Много емоция,много плам и жар!Милчо,гориш!!!Много харесах!

2008-10-12T20:17:30+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

прекрасно...с много чувство...

2008-10-12T11:56:57+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Прекрасно!Поздравления!

2008-10-11T22:30:40+03:00
smile1 (Валка)

Иееее,прекрасноооо!!!
Велик си Миланов!
Много приятно усещане събуждаж в женската душа!
Прегръдки приятелски!!!
Възхитена съм!

2008-10-11T21:05:25+03:00
milanoff (Ми Ки)

Боже... какви неслучайни съвпадения.
Алма: Пазарджик е един от кармичните ми градове.
Алиса: Перник... ех, момиче и ти ли...
...
Ти ли пазиш детската ми люлка,
Ти ли криеш дядовия смях?
Брезник, Брезник, брезова гадулка,
по която свети лунен прах!...
(Е.Бруневски)
... Не предавам, никоя вече обичана,
а и от новите, не ме е страх!
(Здравейте, приятели - МК)

Ласка: Името ти говори само за/от себе си!
Благодаря и на трите!

2008-10-11T20:50:50+03:00